Трябва ли човек изобщо да съжалява за грешките които е направил през мизерния си кратък животец? След като именно те ни показват какво наистина искаме и как да го постигнем... нали така, ако не е по този път ще е по другият.Винаги съм си казвала,че няма да съжалявам за нещо , което вече съм направила, но ето, идва момент ,в който наистина ми се иска да се върна във времето и ако може да се прасна с тиган по главата и да проведа дълъг и поучителен разговор със самата себе си. Но не мога... не мога и това ме убива. Убива ме тъжният поглед по лицето му всеки път когато се сети за това.Убива ме това как усмивката му изчезва сякаш зад маска от тъга,униние и разочарование.

Знаете ли, най-трудната битка е тази, в която няма значение на кой фронт се биеш - все ще си наранен. Аз платих за грешката си по много и различни начини. Но от това, което ми се случва сега, най-много ме боли.Така ,че ако това бе целта... ще платя и тази цена...но не смятам да се обвинявам вечено, защото ако не виждаш,че съм тук сега и се опитвам да поправя стореното, значи няма да ме видиш никога.